В сравнение с всички страни от Централна и Източна Европа у нас хората най-малко застраховат имуществото си. Ако при нас процентът е 7, следваща страна е с 14%, а в Унгария делът на тези застраховки достига 75 на сто.
Като се приспаднат задължителните застраховки при ипотеки, доброволните са може би едва 2%, коментира пред БНР-Радио София Веселин Ангелов. 
Той е изпълнителен директор на едно от големите застрахователни дружества у нас и член на Асоциацията на българските застрахователи.
Обяснението за данните може да се крие в липсата на финансова грамотност или необосновани вярвания.
При допитване всеки трети е смятал, че при злополука няма да му бъде платено обезщетение. Практиката обаче показва, че до плащане не се е стигало само при 5 на сто от случаите, изтъкна специалистът.
„Свикнали сме да вземаме най-базовото или най-евтиното решение, а не според потребностите. Трябва консултантите и потребителите да се съобразяват с възможните рискове и страхове – пожар, наводнение, земетресение и т.н. Това ще определи точния продукт“, обясни Ангелов.
Според него, при застрахователно събитие, трябва да се обръща внимание на положителната практика, както например стана при наводнение и бързото обезщетение на хората с полици.
Повечето пакети са от 30 до 100 лева и покриват базови, а не всички възможни рискове. Когато се прави избор, редно е да забележим и до каква сума е покритието – дали до 40 000 или до 100 000, например.
По световни изследвания, природните бедствия зачестяват, затова е логично повече да се замислим за възможните рискове и начините за компенсиране на щетите, изтъкна още Веселин Ангелов.
