У нас при бедствия и аварии се залага много, понякога основно, на доброволците и техният ентузиазъм и емоции. Понякога, на тях се гледа и като безплатна работна ръка.
За да бъде помощта им още по-ефективна, те трябва да бъдат подготвени със знания, обучени и тренирани, да бъдат мотивирани, напътствани, да имат застраховка и юридическа защита.
От години в България се говори за Закон за доброволците. Проект за такъв дори беше внесен преди години за разглеждане в Народното събрание и така си и остана неразгледан.
Освен създадените – не от всички, общини аварийно-спасителни отряди, служителите в планинската спасителна служба и тези в дирекция Пожарна безопасност и защита на населението, има няколко хиляди хора, които влизат в ролята на доброволци при наводнения, горски пожари, помощ за бягащите от войни, дори издирването на деца като случая с изчезналото момче в района на Перник преди няколко месеца. Всички тези хора обаче трябва да бъдат обучени, казва Юлия Стоева – дългогодишен доброволец и обучител.
Още повече, че тези, които обичайно първи се притичват на помощ са често едни и същи. У нас, според експертни оценки има нужда от около 30-40 хил. доброволци, които да преминават опресняващо обучение, а дейността им да бъде подкрепяна от държавата. А, ако се чудите защо е добре да има повече обучени и тренирани доброволци – защото в случай на бедствия и аварии, обикновено има нужда от огромен човешки ресурс, който да бъде заменян, за да не стига до професионално „прегаряне“ на хората, които помагат.
