Пари от Брюксел – най-рано есента

В десетката ВАЖНО Европа и Светът ТОП новина
България е сред малкото членове на ЕС, които не получиха средства през 2021 г., за да подпомогнат своите бизнеси.

България е сред малкото членове на ЕС, които не получиха средства през 2021 г., за да подпомогнат своите бизнеси. Като се има предвид, че за пореден път входирането на Плана в ЕК се бави, най-вероятно няма да получим пари до есента. Това е най-голямата загуба. Средствата ще дойдат в пълния им размер, но не е ясно кога. Практически българският бизнес ще премине през цялата криза, без да може да се възползва от европарите.

Това твърди българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел (Паунова).

За експертите и колегите в Брюксел е трудно да разберат защо един почти завършен план, какъвто бе оставен през месец април м.г. от правителството ГЕРБ беше хвърлен в кошчето за боклук и преправен изоснови набързо. Желанието за промяна на всяка цена без задълбочени анализи и цялостна стратегия за този голям ресурс доведе до оценката на Европейската комисия от 43 страници с общо 270 забележки. Дано следващата версия, която трябваше да бъде входирана в средата на януари, но отново се бави, да е качествено по-добра и най-сетне жизненоважните инвестиции достигнат до икономиката ни през тази година.

Какви пари може да очаква България от Бюджета на ЕС за 2022 г.?

За съжаление не много. Политическият хаос през 2021 г. и служебните правителства забавиха сериозно процесите по договаряне на средства. А това е още по-неприятно, като се има предвид, че финансовите потоци от ЕС през следващите години ще са рекордно големи. Причината е, че успоредно с Многогодишната финансова рамка 2021 – 2027 заради пандемията ЕС договори безпрецедентен пакет за възстановяване на икономиката, като парите по него ще се използват до 2025 г.

За България по седемгодишния бюджет са предвидени 16,7 млрд. евро, а по линия на Плана за възстановяване и устойчивост – 12,4 млрд. евро (9,2 млрд. евро безвъзмездни). Тук идва и проблемът – липсата на одобрен План, за което говорихме, се отразява в забавяне на договарянето с ЕК на оперативните програми. Първо се фиксира рамково споразумение за целия период, а след това отделни програми, приоритетни оси и средства по години.

Всичко това означава, че свежи европейски пари може да очакваме евентуално в края на 2022 г., и то ако правителството заработи на бързи обороти по темата. Забавянето за мен е признак на грешна приоритизация.

Без значение кои сектори настоящият кабинет намира за най-важни, не може да си позволим да бавим ресурса от Европа, защото той е най-надеждният външен финансов стимул за икономиката, който може да достигне над 5% от годишния БВП. Вариантите от тук насетне са два: да увеличим външния дълг, за да набавим тези средства, или просто държавата да инвестира с много по-слаби темпове от предишни години, казва Майдел, която е член на комисиите по промишленост и енергетика и по икономически и парични въпроси в ЕП.

От октомври 2021 г. Комисията стимулира правителствата да използват директни финансови добавки за бизнеса, данъчни облекчения, държавна помощ за големите. Все неща, които настоящият ни кабинет финализира като мерки едва в последните няколко дни. Това забавяне от 3 месеца може да се окаже пагубно за много предпри