Бъдни вечер преплита християнство и езичество в очакване на Рождество

ТОП новина

Независимо каква е била годината и какво се е случило през четирите сезона, идва декември и ни грабва със своите празнични дни, списъци с подаръци, весели трапези. Забързаното ежедневие отстъпва с радост на приготовленията за Бъдни вечер и Коледа, когато семейството задължително се събира край трапезата.

От хаоса – към реда, от мрака – към светлината, от края – към новото начало… Такъв е смисълът на древния езически ритуал, практикуван по нашите земи в това време на годината. През дните около зимното слънцестоене в древността почитали раждането на новото слънце. В народните представи то се спуска по клоните на Световното дърво, за да достигне до нашия свят и да огрее дните на земните жители. Този сакрален момент нашите баби са вградили в шевици и килими, в украсата на обредните хлябове, вплели са го в приказни мелодии. По-късно църквата приема 25 декември за деня на Рождество Христово. Детето Иисус народът ни нарича Млада Бога и във фолклорните представи то носи чертите на езическото божество, чествано в предхристиянската епоха.

Днес някои от нас се замислят над дълбокото съдържание на всички елементи на Бъдни вечер – празник, събрал християнство и езичество по неповторим начин. За други това е преди всичко топлата атмосфера на семейното тържество и трапеза с нечетен брой безмесни ястия – изискване, което спазват дори противниците на постенето и вегетарианството. Постни сарми с кисело зеле, сухи чушки, пълнени с булгур, боб или ориз, различни варива, содена питка с паричка… На масата непременно трябва да има от всичко, което ражда земята ни – жито (сурово или варено), царевица, пресни и сушени плодове, мед, лук, чесън, орехи. Трапезата се прекадява от най-възрастния мъж в семейството. Освен при прекадяването, силата на огъня се призовава и с бъдника – дървото, запалено след специален ритуал в огнището.

Цялата обредност на Бъдни вечер трябва да подпомогне поредния преход, поредното ново раждане. Със силата на огъня да увеличи силата на младото слънце, да преодолее хаоса в природата и да възстанови космическия ред. Предложените храни имат значение едновременно на безкръвни жертви, благодарност и благопожелание. Според народните вярвания, те придобиват особена магическа сила. Ето защо запазвали зърната от пшеница, меда, изсушени парчета от питката, дори пепелта от изгорелия бъдник. Използвали ги за лечение и различни ритуални практики за плодородие и успех.

В полунощ след Бъдни вечер настъпва Коледа, възвестява се Рождество Христово. Стопанките слагат на масата превит кравай и голям съд с вино – знак, че очакват коледарите, които са тръгнали в първите минути на новия ден. Дни преди това младите неженени мъже са избрали своя предводител – женен мъж, който знае всички коледарски песни. А те не са малко – има текстове за всеки член от семейството, за хора от всички възрасти и занаяти. На много места у нас този обичай се изпълнява и до днес.

Счита се, че дом, в който коледарите за изрекли своите благословии, ще влезе доброто през следващата година. Хората ще са здрави, усилията им ще бъдат увенчани с успех. Коледа е и празник на споделената радост от новото начало. Според обичая, през деня децата отиват в домовете на родителите си. Още от сутринта започват и посещения при кумовете на семейството, при кръстниците. Поднасят се дарове – погачи, печени кокошки, вино и ракия. По традиция се прави общоселско хоро. Празничните трапези са отрупани с печено месо, баници. Както на Бъдни вечер се пие греяно вино и греяна ракия.

Днес много българи спазват традициите. Дори и ако живеят далече от родината си, не пропускат да сложат нашенска трапеза според обичая. Не забравят да разменят по някоя добра дума и благопожелания с всички в семейството. Каквото и да се е случило през годината, идва новото начало.