30 години по-късно – как дойде и какво ни донесе демокрацията?

ТОП новина

Липсата на самооценка попречи за 30 години да не постигнем усещането за свобода и демокрация, с които тръгнаха промените. Това е мнението на Копринка Червенкова – журналист, която преди 30 години беше един от активните членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България.

„След 10 ноември една огромна част от българското население занули биографиите си, реши, че трябва да започне на чисто. 30 години се мъчи да произведе новите си самоличности и непрекъснато изпада в тежки кризи, екзистенциални. Мисля, че в момента ние сме в тежка екзистенциална криза. Виждам, че много хора нямат реална самооценка и това е и проблемът на обществото“, обясни тя в интервю за предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“.

Системата не е могла да продължи по начина, по който е функционирала, каза от своя страна Георги Пирински във връзка с падането на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 година. Той обясни, че това не е бил преврат:

„Това е смяна на ръководството на партията, като необходимо решение, взето колективно съгласно устава, с разбирането, че са необходими много дълбоки промени в страната – и политически, и икономически, и духовни, и че такива промени не могат да се осъществят при оставането на поста генерален секретар на Тодор Живков. Това не е някаква борба за власт“.

Според Алексения Димитрова, журналист и автор на книгата „Секретните доклади на Сол Полански за 10 ноември“, САЩ са имали интерес към Източна Европа.

„САЩ са имали интерес от това какво се случва в България, но той е сведен предимно до смяната на имената, Възродителния процес и до всичко, което се отнася в тази връзка до човешките права“, коментира Димитрова, която работи с документите на Държавния департамент след тяхното разсекретяване. Тя разказа за кореспонденцията на Сол Полански с Американската държава и неведението на САЩ за процесите в България.

Къде сбъркахме в нашия преход?

„Политическите решения бяха резултат на постигнато съгласие на Кръглата маса, където бяха подписани 11 документа, от които 9 споразумения, за това как да бъдат проведени първите избори, как да бъде организиран политическият живот, как да бъдат включени в предизборния процес медиите. Това, което не стана, що се отнася до икономическите реформи – на кръглата маса имаше съгласуван проект на основни положения на принципите и съдържанието на икономическата реформа. Той беше съгласуван на равнище работна група с дата 10 април, но не беше подписан. Това беше израз на категоричното намерение на тогавашния Съюз на демократичните сили да подчини икономическата реформа на завладяването на политическата власт“, разказа Георги Пирински, който беше съпредседател на Националната кръгла маса, определила начина, по който да бъдат извършени политическите трансформации в страната.

Копринка Червенкова смята: „Всички решиха, че това, което е било социалистическата държава, то е нашето наследство и сега ще го поделим между 9 млн. души. Не може да стане. От това произлезе цялата драма“.

За „червените куфарчета“ Алексения Димитрова посочи: „Става въпрос за външнотърговските дружества, които получиха много големи капитали преди 10 ноември, в периода 1985-1990 г. Закрито е Министерството на външноикономическите връзки, а архивът му е изчезнал. Ако са раздавани пари и след това тези дружества не са контролирани, това е формата на „червени куфарчета“, не физически. 384 задгранични дружества са работили и след закриването на министерството, но вече е нямало контрол над тези средства“.

Минало и бъдеще

Докато не се разберем за миналото, не можем да правим прогнози за бъдещето, смята Червенкова.

Според Пирински за миналото няма да можем да се разберем с оглед на продължаващите различия. Предизвикателството е как ги обсъждаме и до каква степен допускаме различните гледни точки да станат разделителни линии в обществото, добави мнението си той.