Холон – израелският Град на децата

Сцена

Наричат град Холон, едно от предградията на Тел Авив – Градът на децата. Освен паркове на приказките, в града се прави максималното най-малките му жители да бъдат възпитавани посредством изкуството,  да разбират и да имат нужда от изкуство. При това всички деца, включително и  тези, които имат специални нужди.

Преди четвърт век Холон е бил едно от селищата, от които младите хора се „изнасяли“. Само на 15-20 минути е от центъра на Тел Авив, където има много повече и интересна работа и привлекателни забави за младите хора. Кмета на Холон, който при това е несменяем вече четвърт век, защото хората непрекъснато го преизбират, решава да се позове на Библията. Там един от пророците казва „вземете децата, майките ще дойдат след тях“. Кметът на Холон решава да направи града привлекателен за деца. Десетки хиляди млади семейства се преселват да живеят там, защото мястото е пригодено прекрасно за отглеждане на деца.

С Илан Севир, директор на куклен център в Холон говорим както за представленията за деца със специални нужди, така и за това как театърът може да помогне на всички деца да усвоят математика, писане, въобще много трудни неща от материала в детската градина.

„Независимо от диагнозите написани от лекарите, не бих казал, че тези деца са с проблеми. По-скоро е проблем на нас възрастните да общуваме с тях. Тази година сме наблегнали на спектакли за деца от целия спектър  – деца с аутизъм, епилепсия, липса на навици за съсредоточаване или други когнитивни проблеми.

При нас театърът започва още вкъщи. На всеки от бъдещите ни зрители сме изпратили по интернет филмче, в което показваме какво ги чака още при пристъпване на вратата на театъра. Виждат охранителя, фоайето, асансьора, театралната зала. Изпратили сме и снимки на артистите, както са в живота, и гримирани и облечени за представлението, фотоси и на куклите, но така че да придобият представа за големината им. Много разчитаме на родителите за предварителна работа с детето. Знаем, че детето с аутизъм не обича да попада в непозната обстановка. Затова разчитаме максимално да го запознат с театъра, за да не се плаши. Освен обикновената зала сме осигурили още една, в която дете, което се отегчи от спектакъла да може да излезе да си почине и ако иска пак да влезе. На всички раздаваме дунапренова топка, за да може да я стиска по време на спектакъла.В дните, когато каним деца от аутистичния спектър, не допускаме други, защото за тях всяка среща с непознат е проблем  Предупредили сме за децата с епилепсия да се наспят, да носят слънчеви очила, за да не се изморят от светлините ефекти, а музиката е много по-приглушена от обичайните спектакли. Приемаме публиката такава каквато е и не се опитваме да наложим кода на поведение.

Спектакълът, който показваме на деца със специални нужди, е „Червената шапчица“. Миналата година го бяхме пригодили за слабо чуващи или съвсем глухи деца. Оказа се, че заради това, че те от малки свикват информацията да достига до тях чрез движение на ръцете, а в кукления театър с ръце раздвижваме куклите, много бързо възприеха нашия театър. Специално бяхме включили преводачката в жестомимичния език като един от героите на нашия спектакъл. Поверихме ѝ ролята на ловеца.

Предната година при нас идваха незрящи деца. Не бе трудно да направим спектакъл за тях, защото чуваха. Имахме много големи и ярки кукли, така че слабо виждащите да успеят да ги различат. На другите разказвахме и какво точно се случва на сцената“, споделя Илан Севир.

В Холон има куклен център, който представя сцените си на куклените театри. Такива центрове са 5 в целия свят, като най-големият е в Атланта. Това място, където се изследва както историята на куклените театри и има голям куклен музей, така и се правят експерименти в създаване на кукли и обучение на детски учителки да създават сами кукли и да  бъдат кукловоди, както и да използват този начин, за да направят достъпни знания, които са трудни за възприемане на децата. За тази работа също разказва Илан Севир:

„Изготвихме кратък филм как се движат куклите и със съдействието на Министерството на просветата го прожектирахме в 350 детски градини. Филмът беше интерактивен и получихме информация как децата възприемат куклите от такъв театър. Сега правим подобен филм, но за конструирането  на самите кукли. Информацията е важна, защото от това зависи как да подготвим детските учители. Движещата се кукла е средство в ръцете на учителя, за да  предаде различни послания. Например да се учи математика с помощта на кукли е по-лесно. Гостува ни изложба от кукли от Хърватия. Чрез формата на главите им може да се учи за различни геометрични фигури. Когато на децата им е интересно, те усвояват лесно дори и сложен материал. Ние гледаме на куклата като посредник между детето и възрастния. Затова държим да дадем движещата се кукла и в ръцете на детето. Чрез нея то може да изкаже и нещо, което иначе не би си позволило. Научаваме го и на разликата между персонажа и актьора, но и че театърът е средство, за да се разрушават различни бариери, които съществуват.

И не на последно място искам са разкажа за една много талантлива българка. Таня Дикова е сценографка и конструкторка на кукли. Тя работеше и с нас, но имаше много популярна сред децата серия от куклени филми „Дворът на Кайсийчо“. В Израел спечели награди. Сега Таня се върна в България, но куклите ѝ са при нас“.