Томас Майер: „Дойче банк“ може да изчезне, ако преструктурирането ѝ не сработи

Икономика

„Дойче банк“ обяви най-мащабния план за преструктурирането си, който включва – съкращаването на 18 000 служители и обособяването на „лоша банка“ за най-проблемните активи.

В интервю за „Събота 150“ бившият главен икономист на банката Томас Майер, който в момента прави анализи в института „Флосбах фон Щорх“ в Кьолн, заяви, че това е последният шанс историческата германска банка да продължи да съществува. Пред Марта Младенова Майер изрази увереност, че до фалит няма да се стигне, но това не означава, че банката ще продължи да развива бизнес:

„За да разберем какво се случва с „Дойче банк“ сега, е необходимо да се върнем назад в историята на банката и да проследим как се стигна дотук. Банката е създадена през 1870 година, за да обслужва германската индустрия вътре в страната и в чужбина. Тогава тя се справя добре, но през 80-те години на XX век, клиентите на банката – независимо дали са метни или чужди компании, поискаха повече услуги, свързани с капиталовите пазари“.

„Класическите отношения между компаниите и банките, в които финансовите институции отпускат кредити, се промениха. Те започнаха да търсят финансиране през капиталовите пазари, придобиваха имущество. Това бяха времената на глобализацията. Банките търсеха и консултантски услуги. Така през 1989 година ръководителят на „Дойче банк“ Алфред Херхаузен придобива британската „Морган Гренфел“, за да осигури експертиза за новите услуги, които изискват клиентите му“.

„Херхаузен е убит от терористи с леви убеждения. Хората, които застават на поста през годините Хилмар Копер и Ролф Бройер, имат още по-големи амбиции. Те искат да изградят истинска инвестиционна банка, която да се състезава с американските. За целта те наемат хора от „Мерил Линч“ и под ръководството на Бройер купуват „Бенкърс тръст“.

„Дойче банк“ премина през финансовата криза горе-долу като своите конкуренти. Със сигурност не беше по-зле и не се наложи да потърси финансиране от правителството, за да се справи със ситуацията. Не бяха в добро, но със сигурност бяха в прилично състояние. Когато изпълнителният директор Йозеф Акерман напусна банката през 2002 година, трябваше да се направи оценка на състоянието. Бизнесите, в които банката беше добра, западаха и другите играчи бавно се оттегляха от тях“.

„Дойче банк“ наблегна именно на тези бизнеси. Чак сега – при ръководството на Крисчън Севинг, коригира бизнес модела си и се връща към корените си. Идеята е отново да се превърне в банка, която обслужва индустрията“.

– Да разбирам ли, че одобрявате програмата за преструктуриране?

Мисля, че това е единствената останала възможност пред банката. Не знам дали е достатъчно добра, за да я спаси, но е последното нещо, което може да се предприеме, поне за да се направи опит за спасяване на банката.

– Говорите за „спасяване на банката“. Представяте ли си изобщо вариант, при който „Дойче банк“ фалира?

– Не мисля, че „Дойче банк“ ще фалира. Тя е твърде голяма и системна финансова институция, за да бъде допуснато да фалира. Това ще има огромно отражение върху финансовите пазари. Не бих очаквал фалит, но изчезване на банката – със сигурност, ако програмата на Севинг за преструктурирането ѝ не сработи.

– И „Лемън брадърс“ беше твърде голяма, за да фалира ….

– Точно така. Мисля, че фалитът на „Лемън брадърс“ създаде толкова голям шок сред хората, които са отговорни за стабилността на финансовите пазари, че те никога не биха допуснали той да се повтори. Ако планът на Севинг не успее, може да се стигне до несъстоятелност и разпродаване на активи, но не и до нов „Лемън Брадърс“.

– Обвиненията от Доналд Тръмп и разследването за пране на пари не спомагат особено в ситуацията, нали?

– „Дойче банк“ е имала, за съжаление, много казуси в миналото си. Това показва, че управлението на риска в банката не е било достатъчно добро.

– Каквото и да се случи, политическият риск също ще тегне над „Дойче банк“. Все пак именно това бе в основата на идеята за сливането с „Комерцбанк“.

– Идеята за сливането на „Дойче банк“ и „Комерцбанк“ беше политическа, а не провокирана от самите банки. Правителството мислеше, че ако ги консолидира в една голяма банка, която да прави международен бизнес, всичко ще е наред. Банкерите обаче знаят, че не може да създадеш една силна банка, когато слееш две слаби.

Но вие сте права, че има усещането, че има необходимост от една голяма германска банка, която да обслужва бизнеса в глобален мащаб. В противен случай германската индустрия ще трябва да се разчита на американските банки. Като се има предвид нестабилността на ситуацията и търговското напрежение, никога не е сигурно дали може да се разчита в пълна степен на американските банки.