24 години след клането в Сребреница още идентифицират и погребват жертвите

Европа и Светът

Хиляди хора, сред тях и близките на загиналите в Сребреница, за 24-та поредна година се събраха за ежегодното възпоменание. Почти четвърт век погребенията не секват. И тази година последно сбогом казаха близките на още 33 новоидентифицирани жертви на клането от 1995 г. в Босна и се присъединиха към останалите 6610 погребани.

Рамиз Нукич вече 15 години търси останките от жертвите в Сребреница – през потоци и горски пътеки. Те са навсякъде, разказва 57-годишният мъж, докато стои пред къщата си в село Каменице:

„Не може просто да вървиш през гората, трябва да копаеш. Останките се намират на 20 сантиметра под повърхността. 24 години минаха, колко листа са паднали оттогава.“

Нура Бегович се раздели с брат си – разпознат е от костта на ръката му.

„Името на брат ми е Адил Сулич и днес е последният му ден.“

Близките на Сулич са открили само едната му длан, част от дрехите и часовника му, разказва Нура.

„Прекарах 24 години в търсене на тялото му и открих само една кост. Но днес аз и семейството ми намерихме покой.“

Дъщерята на Адил Сулич обаче така и не намира покой.

„Можете ли да си представите какво е да загубиш баща си на 12? Тези чувства…. Това е нещо нечовешко. Дори животно не заслужава да умре така“, казва Адиша Сулич. „Помня всеки момент…. Моментът, в който ни напусна…Качи ме на автобуса и изчезна. Тези две седмици, в които го чакахме да се върне… тези седмици се превърнаха в цяла вечност.“

Най-младата жертва, която беше погребана тази седмица в Поточари, е 16-годишният Осман Цвърк, а най-старият е Саха Цвърк, на 82-години.

И тази година хиляди се включиха в тридневния Поход на мира. Всички те изминаха 68-километровия път от източния град Незук до мемориала в Поточари. И тази година там беше отправена молитва – молитва Сребреница да не се случва повече.

Градът в източна Босна и Херцеговина пада под контрола на босненските сърби на 11 юли 1995 година. Мюсюлманското население бяга от града, обявен от ООН за „защитена зона“. Тръгват към лагера на мироотоворителите с надеждата, че те ще ги защитят. Когато генерал Ратко Младич пристига с босненските сърби в лагера, холандските миротворци предават базата. Силите на Ратко Младич разделят мъжете и момчетата, а жените и момичетата качват на автобуси. 8 хиляди се смята, че са избитите. Тези, които се опитват да избягат в гората са преследвани и убити. Бившият политически лидер на босненските сърби Радован Караджич беше осъден през март 2016-а, а Ратко Младич получава доживотна присъда през 2017. И двамата са признати за виновни в геноцид и военни престъпления.

Масовите убийства са официално обявени за геноцид от Международния трибунал, но сръбски и босненско-сръбски официални лица продължават да отказват да използват този термин. На церемония в Сараево на 9 юли сръбският премиер Ана Бърнабич каза само, че Сребреница е едно от най-ужасните престъпления. Белград не изпрати официална делегация на възпоменанието в Поточари.

Върховният представител на Евросъюза по външната политика Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан определиха Сребреница като „един от най-мрачните моменти на човечеството в съвременната европейска история.“ „Няма място за разпалваща реторика, за отричане, за ревизионизъм или възхваляване на военнопрестъпниците“, пише в тяхно съвместно изявление.

Неджад Авдич оцелява при клането в Петковци. Бил е 17-годишен. „Бяха на косъм от смъртта през юли 95-а, бях грешка на босненските сърби. Когато проверяваха дали са убили всички, ме пропуснаха“, разказва Авдич на церемонията тази година в Поточари.

„Чувам много приказки, че трябва да забравим миналото и да гледаме напред. На тези, които ги говорят им казвам – ако за някои Сребреница е минало и история, но за нас тя е живот.“

За Неджад и всички на церемонията няма присъда, която да затвори раната. 24 години след Сребреница никой не говори за справедливост, останала е само болка и страх – страх сребренишкия ад да не се отвори отново на Балканите.