Защо на 26 май ще отида „за гъби”

Политика

Странно нещо – нито са парламентарни, нито местни, а изборите за европарламент нажежиха страстите до червено. Даже и социолозите, иначе известни като абсолютни пердета, този път взеха да стават все по-предпазливи в прогнозите си.

Причините, както е обикновено по нашенски, са безумни. Просто ГЕРБ и БСП превърнаха едно иначе нормално изборно събитие в титаничен сблъсък помежду си. Нещо като „Кой кого?“. Ама не в европейския парламент, а на местно политическо равнище.

Ами моята прогноза е, че и след 26 май България ще си остане същата, както и преди тази дата. Борисов вече заяви, че независимо от резултатите изобщо и не помисля да подаде оставка. На свой ред Нинова прехвърли вината за евентуалната (предизвестена) загуба на БСП върху Националния партиен съвет. Патриотите не спират да се кълнат, че оставането им извън европарламента изобщо не влияе на участието им в управляващата коалиция. И т.н.

Е, тогава? Струва ли си въобще да се ходи до урните, за да изпратим в Брюксел 17 смразени и вече ненавиждащи се един друг депутати?

Аз поне не виждам смисъла от участие в подобно упражнение. И това е първата причина на 26 май „да отида за гъби“.

Далеч по-съществена обаче е втората. Оказа се, че май няма и за кого да гласувам.

По принцип съм с леви убеждения или както сега е модерно да се казва, принадлежа към „лявото политическо семейство“.

Това априорно изключва възможността да гласувам за нещо надясно от центъра. Особено след като в листата на ГЕРБ под №6 беше вкаран и Ал. Йо.

Представяте ли си, ако този късно събудил се пещерен антикомунист започне да лее словоблудствата си и от трибуните в Брюксел или Страсбург? Ами най-вероятно останалите евродепутати няма да спрат да се питат той в кои времена живее. А ако си зададат същия въпрос и към тези, които са го избрали, дали пък няма да си помислят, че все още сме племе от тъмни балкански субекти?

Колкото обаче и старателно да търся, не мога да намеря представители на „моето политическо семейство“ и вляво.

Поставеният под №5 Сергей Станишев? Че като министър-председател той извърши поне две престъпления спрямо българския народ.

Първото беше въвеждането на плоския данък. Комай няма държава от Европейския съюз, която да го прилага. А със сигурност няма нито една социалдемократическа или, в по-общия смисъл, лява партия, която да го подкрепя.

Защото водоразделът между лявото (социалното) и дясното (либералното) е тъкмо в отношението към данъците. Първите държат по-богатите да плащат по-високи данъци, докато вторите са за еднакъв (плосък) за всички.

Еми къде му е на Станишев „лявото“, след като наложи „дясното“? На мен поне ми се губи.

Второто – отказът от въвеждането на диференциран данък общ доход. Той също „работи“ в цяла Европа (без Дания). Но и в България, благодарение на Станишев, в аптеката хапчетата и на червения милионер, и на бедния пенсионер са обложени с 20% ДДС.

Същото е и при хляба, млякото, плодовете, зеленчуците и месните произведения. Което го няма никъде в „другата Европа“, където всичко е обложено с различен ДДС. И само цигарите и алкохолът са с най-високия. Всичко друго обаче – от млякото до месото, не надвишава 10%.

Но това с „твърдата ставка“ не се промени и при управлението на „другаря Станишев“. Поради което той също не може да бъде моят „ляв“ кандидат за евродепутат.
С не по-малка сила от него не става и поставената под №3 в листата на БСП девойка. Тя е питомка на Централния европейски университет в Будапеща, който, както е известно, беше едно от леговищата на Сорос.

И колкото и другарката Нинова да се опитва да докаже, че девойката всъщност е била „агент под прикритие“ на БСП в „бърлогата на звяра“, мен лично нищо не може да ме убеди, че либералният вирус не е засегнал поне част от съзнанието ѝ.

И така стигам до водачката на листата. Убедена, че каквото и да стане, тя ще е евродепутат, Йончева не толкова води предизборна кампания, колкото се изживява едновременно като следовател, прокурор и съдия срещу ГЕРБ и Борисов. Нещо като „българската Кьовеши“. В което обаче аз поне не виждам нищо „ляво“, че да ме привлече.

Обратно, ужасявам се от мисълта, че и в Брюксел тя ще продължи в същия дух – изоставяйки на заден план националните ни интереси и преследвайки само и единствено жаждата си за лично отмъщение. И няма да спре да громи „корумпираното и крадливо“ сегашно „дясно управление“ на България. А „нормалната Европа“ пак няма да спре да се чуди какво всъщност дирим ние в нея…

Защото ония в Европа отдавна патки не пасат. И много добре знаят кой е със свален имунитет и за какво. И за кого свещената „троица“ на социалдемокрацията – „свобода, справедливост, солидарност“, означава нещо съвсем различно.

„Справедливо“ да натрупаш бая имоти за себе си, без да можеш да обясниш откъде си заработил средствата за тях.

„Солидарно“ да участваш в офшорни фирми с укриващ се от правосъдието банкер.

И „свободно“ да не спираш да вършиш и едното, и другото.

Ами ето така листата ми на кандидати за евродепутати в „моето“ политическо семейство взе че опустя. И вместо да гласувам, този път реших да пасувам.

Драгомир Драганов, „Ретро“

Tagged