Съдът: Иванчева не е докосвала подкупа, за който е осъдена

В десетката
Присъствието на маскирани служители на антикорупционната комисия по време на акцията е незаконно, става ясно от мотивите на спецсъда по делото

Нарушени права, незаконно присъствие на служители на КПКОНПИ по време на акцията, недокоснати от подсъдимите пари. Това приема спецсъдът в мотивите си да осъди на 20, 15 и 12 години затвор бившия кмет на столичния район “Младост” Десислава Иванчева, заместничката й Биляна Петрова и посредника Петко Дюлгеров. Според съдия Иво Хинов обаче има достатъчно доказателства, че е бил поискан подкуп от 70 000 евро.

Тепърва присъдата и мотивите му, разпространени във вторник от съда, ще бъдат разгледани на още две инстанции. Засега съдът приема, че Иванчева като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, с помагачеството на Петрова и Дюлгеров е поискала дар – подкуп, за да извърши действие по служба. Подкупът е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и е извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба с обществено положение.

Според съдия Хинов не е доказано, че подсъдимите са докосвали парите, защото разследващите твърде много са забавили освидетелстването им. И тъй като не може да се достигне до еднозначен и несъмнен извод, че следите от маркиращото вещество по ръцете на подсъдимите са резултат от личния им досег със сумата, това се тълкува в тяхна полза. Съдът се съгласява с адвокатите, че следите по ръцете и телата на Иванчева и Петрова може да са пренесени от Дюлгеров – при ръкостискане, друго докосване или хващане на вещи, които той е докосвал. За съда е съмнително и че при изследване с ултравиолетова светлина по седалките на колата на Иванчева има следи от маркиращото вещество. Но при обтривките следи няма.

Интересен момент от мотивите е признанието на съда, че “присъствието на множество униформени, а част от тях и маскирани лица на КПКОНПИ (антикорупционната комисия) няма законово основание”. Въпреки това съдът приема, че следствените действия не са опорочени от това. По време на ареста на Иванчева обаче е била нарушена презумпцията за невинността й, която е гарантирана от националното и европейското законодателство. Нарушението е, че тя е участвала в следствените действия с белезници, както “публичността на нейното оковаване с белезници зад гърба ѝ”. “Това е драстично нарушение на презумпцията за невинност”, приема Хинов. Но не се съгласява, че устата й е била запушена от полицайка. Според съда служителката на МВР само е поставила ръка пред устата на Иванчева, но не я е докосвала. “Иванчева не е възпрепятствана нито преди този инцидент, нито след него да общува с представители на медиите по избрания от нея начин – като им извиква определени реплики”, пише в мотивите.

Нарушените права на Иванчева обаче не са смекчаващо обстоятелство. За съда такива няма нито за нея, нито за Петрова. Има само за Дюлгеров – “трайно влошено зрение, както и добронамерено и практично отношение към Александър Ваклин при осъществяване на корупционната сделка”.

Съдът прави обширен анализ на това какво е “поиска” и “приеме” подкуп, тъй като подсъдимите са обвинени и за двете. Според съдия Хинов има разлика между “приеме” и “получава”. При получаването инициативата за подкупа идвала от гражданина. При “поиска” инициативата идва от длъжностното лице. Преди в НК е имало наказание за “получаване” на подкуп, но то е било премахнато с промяна в кодекса. Сега има само за “поиска” и “приеме”. Това тълкувание на практика означава, че едно лице няма как да бъде наказано за искане и получаване на подкуп.

Според съдията Иванчева отначало е искала от инвеститори дарения за общината – ремонтиране на детски площадки и училища, тротоари и градинки. Разказани са и различни такива случки, включително и с нашумялата покрай “Апартаментгейт” фирма “Артекс”. Направени са и изчисления, които показват, че по нейно време размерът им е бил значително по-голям, отколкото преди и след това. В един момент обаче “първоначалните алтруистични мотиви са преминали в егоистични”, пише съдът. Според Хинов има многобройни сведения за корупционни прояви преди случая с Ваклин. Като доказателство за това са приети и тесните връзки на Иванчева с Дюлгеров, които “могат да имат само корупционни обяснения”. Освен това в записаните разговори на тримата подсъдими случаят на Ваклин е само един от коментираните.

Колкото до Ваклин, той е провокирал към подкуп, което законът забранява, но не за случая, заради който Иванчева е обвинена, се разбира още от мотивите. Съдът не приема и тезата на Дюлгеров, че неговите първоначални обяснения са били дадени под натиск.

Политическият аспект на случая не може да бъде игнориран, има външни интереси, пише още Хинов и цитира адвокат Марковски – че това са “чудовища в мъглата”. Но не е съгласен, че процесът е политически инспириран, а доказателствата са манипулирани. Според съда само фактът, че спецпрокуратурата и КПКОНПИ не са успели да намерят сумата за подкупа, а са разчитали Ваклин да я осигури, е достатъчен за извода, че те не са подходили към този процес с намерение да уличат Иванчева в престъпление на всяка цена.

Съдът се съгласява с твърденията на защитата, че от СРС-тата не се установява подсъдимите да искат подкуп. Макар да липсват преки доказателства за това, има достатъчно косвени, разсъждава още съдията. Включително и това, че преписката на Ваклин е пусната веднага след предаването на подкупа.

Tagged