Андрей Слабаков: От всички гейове харесвам най-много българските!

Новини

Режисьорът Андрей Слабаков, известен с активната си гражданска позиция по горещите политически и социални теми в държавата, вече директно влиза в политиката. Той е кандидат за евродепутат от ВМРО и е под номер 4 в листата. Пред „Ретро” Слабаков сподели идеите си за европарламента и коментира шансовете си за успех на изборите.

– Г-н Слабаков, какво ще отговорите на хората, които казват, че един  антиевропеец драпа за европарламента?

– Защо да съм антиевропеец?

– Защото недолюбвате някои т.нар. либерални евроценности?

– Кое е европейска ценност? Да има Родител 1 и Родител 2 ли?! Това ли е европейска ценност. Който е за Истанбулската конвенция например, според мен е луд. Той просто трябва да я прочете и да разбере, че в нея има толкова малко неща във връзка с насилието над жени. Тези, които смятат, че съм антиевропейски настроен, са „за” Истанбулската конвенция ли? Те не забелязаха ли, че тя е антиконституционна. Така че не мисля, че това ме прави антиевропеец.

Аз съм за Европа на нациите, а не за федерация, защото смятам, че така държавите с по-голямо влияние ще диктуват правилата и ние ще трябва само да се подчиняваме. Законите в европейския парламент трябва да са в интерес на всички от Съюза. А не като случая с т.нар. закон на Макрон, предлагащ нещо, което оставя без работа 2 милиона души в Европейския съюз. Този закон според мен е абсурден и изобщо не трябваше да бъде гледан.

– Казвали сте също, че Европейският съюз е като Съветския съюз…

– Европейският съюз в момента има тенденция да се превърне в нещо като Съветския съюз. Тоест – една ръководна държава, всички останали са някакви сателити. От това, което чувам в европейския парламент, всички ние сме равноправни. Само че аз това съм го чувал и при Съветския съюз – всички сме равноправни, само че не бяхме. В момента забелязвам, че след като някой се напъва да вкара този закон на Макрон и не само него, означава, че отново сме неравноправни. Смятам, че всяка нация трябва да си защитава интересите, да защитава своето изкуство, култура, което означава идентичност на нацията. Промишлеността не е идентичността. Иначе аз съм си европеец точно както всички българи.

– Вие сте на 4-то място в листата на ВМРО – мислите ли, че имате  сериозни шансове с преференциалния вот?

– Тази листа е изцяло преференциална. Хората ще чуят какво говоря и какво мисля да правя и сами ще си решат.

– Представиха ви като любимец на гражданите…

– Вероятно не съм любимец на всички. Ще има някои, които не ме харесват, аз ги разбирам. Няма пълно щастие. Ако си любимец на всички, това не е нормално. Понеже нямам слабост към джендъри, вероятно те не ме харесват. Може би и някои от гейовете не ме харесват, въпреки че аз имам приятели гейове. Но хомосексуалистите могат да бъдат спокойни – от всички хомосексуални най-много харесвам българските.

– Защо?

– Защото, както виждате, аз съм истински патриот. Не щем френски, немски и други.

– Ако влезете в европарламента, как ще виреете там – вие ли ще го промените, или той ще промени вас?

– Аз се надявам европарламентът да се промени за добро. Тоест да се обсъждат много важни неща. Като проблема с емигрантите, които влизат в Европа. Това са огромна маса хора със съвсем различен начин на мислене. Огромна част от тях не желаят да се интегрират. Все едно аз да дойда у вас и да ти казвам какво да правиш. Те не възприемат нашите християнски ценности, защото това е базата на европейските. Те са възпитани по друг начин. Непрекъснато давам елементарния пример как идва един човек, който има четири жени официално, от държава, където това е разрешено. Да, ама идва в ЕС и тук автоматично е многоженец. Което е престъпление и се лежи в затвора. По-добре тези хора да бъдат приемани в държави, които са по-близки до техните обичаи и култура. Ако те искат да живеят в Европа, трябва да приемат ценностната система и устройството на европейското общество.

– За какви други каузи ще се борите в Брюксел?

– Имам няколко идеи, които ми изглеждат смислени. Нещо трябва да се направи с огромната неграмотност и полуграмотност в ЕС. Не важи само за България. Навсякъде е пълно с някакви полузатворени общества, с едни гета. В които третото поколение не може да говори езика на държавата, в която живее. Това не е нормално. По едно време исках да се вкара образователен ценз, за да може да се гласува. Сега разбирам, че може би е по-правилно тези хора да бъдат ограмотени. Затова смятам, че родители, които не пращат децата си на училище, трябва да бъдат наказани с цялата строгост на закона. Тъй като те лишават на практика детето си от бъдеще. Те го убиват. То на 18 години неграмотно горкото, какво да прави – не може да чете, не може да пише, нищо не може да прави, освен да краде, да граби и да убива, за да оцелее. То няма избор. Хора, които не пращат детето си на училище, за мен са престъпници, които унищожават бъдещето на човечеството. Такъв законопроект бих предложил за обсъждане и решаване. Защото тук ми говорят за Истанбулската конвенция и ми обясняват, че ако удариш детето си, трябва да отидеш в затвора, а като не го пращаш на училище – нищо. Един шамар минава и заминава, обаче ако не образоваш детето си, ти зорлем го правиш престъпник.

Освен това съм изключително против гетата, които съществуват в цяла Европа, там си имат някакви собствени закони. Това е една огромна маса хора, които много лесно могат да бъдат манипулирани. И естествено, продавани по време на избори. И не само. Това не е само в България. Тези гета трябва да се премахнат, да се измисли някаква система, защото те са като държава в държавата. Има места, където полиция не е стъпвала с години. Те не смеят да влязат – представете си за какво става дума. Това е проблем навсякъде и се налага тези хора да бъдат интегрирани по някакъв начин.

– Вече започвате да говорите като политик…

– Не говоря като политик, защото мисля, че говоря разбрано. Тоест казвам конкретно какво смятам да направя. Аз смятам, че трябва да се направят законопроекти и в областта на културата, защото в ЕС това никой не го брои за нищо. Един български евродепутат не е дал подобно предложение.

– И друг път са ви предлагали да се включите в политиката, защо точно сега се решихте?

– Предлагали са ми. Нещата, които говоря, ги говоря сигурно от 20 години. Причината да се съглася е, че очевидно с ВМРО мислим в една посока.

– Не се ли страхувате да не се оцапате обаче?

– От какво да се изцапам. Аз ще продължавам да говоря каквото мисля. Нямам намерение да отида в Брюксел да слугувам на някого. Както правят някои от нашите любими евродепутати.

– Тоест не го правите за тлъстата еврозаплата?

– Искате ли да ви кажа, че аз изобщо не знам каква е заплатата. Смятам, че трябва по-нормални хора да влязат в политиката и да се опитат нещо да променят, защото нещата не вървят никак добре. Не може само да си седим отстрани и да псуваме. Нещо трябва да се промени поне малко към добро.

– Политикът трябва да говори дипломатично. А вие вече казахте, че няма да цепите басма на никого?

– Това е израз на баща ми. Тоест ще наричам нещата с истинските им имена, колкото и на някои хора да им е неприятно. Дипломатично не означава да лъжеш, да мажеш и да лицемерничиш. Според мен това не е политически коректно, което пък е отвратителна комбинация от думи. Не харесвам прекалената дипломатичност. Можеш да говориш възпитано и да казваш истината.

– Какво би казал баща Петър Слабаков ви за това, че влизате в политиката?

– Сигурно щеше да се мъчи да ме откаже, както аз успях да го откажа, когато беше нагазил в политиката. Той там беше заобиколен от доста недобри другарчета и заради това го разкандърдисвах. Аз не членувам в никаква политическа партия и докато вижданията ни са близки с ВМРО, няма никакъв проблем. Аз не съм политик, а просто гражданин, който смята, че е време гражданите да започнат повечко да участват. Не можем да оставим всичко на политиците. Не е правилно българските депутати да говорят за нашето политическо семейство, вашето политическо семейство… Няма политически семейства – в европарламента има български депутати и единственото семейство се нарича България. Не ме интересува кой от коя партия е. Смятам, че хора, които не работят за България, са национални предатели. Защото все пак – избрал те е българският народ. Трябва да работиш за него, не за себе си.

– Вие като една артистична натура ще ходите ли редовно на работа, ще бъдете ли стриктен и дисциплиниран, ако ви изберат?

– Това ми е първото обещание – да ходя на работа. И не само да ходя, но и да върша работа. Щото ходенето на работа сме го забелязали в нашия парламент. Един спи, друг си бърка в носа, трети чете вестник, за 4 години даже името му не знаеш. Аз съм някаква личност, достатъчно позната. Не е лошо да се знае кои са евродепутатите. Щото от предишните хората ще се затруднят да изброят трима-четирима. Аз там отивам с моята си физиономия, но хората ме познават и ще си бера гайлето, както се казва, ако не си върша работата. Тоест към мен ще се проявява по-особено внимание, мен всички ще ме дебнат. Така че нямам избор – ще трябва да ходя на работа и ще трябва да върша работа.

– Ще трябва и да откажете цигарите вероятно?

– Как въобще може да ми задавате такъв въпрос? Това е несериозно. Вярвате ли че от 750 души в европарламента аз ще бъда единственият, който пуши?!

Tagged