Какво ни пречи да отслабнем

На доктор

Вижте 7-те възпрепятстващи вталяването фактора според здравния треньор от Русе д-р Ани Димитрова

Седем фактора блокират опитите ни да отслабнем. На първо място е стресът, и то хроничният, натрупващ се стрес.

​Това твърди в интервю за Zdrave.to холистичният здравен треньор от Русе д-р Ани Димитрова, посветила се да помага на жени на средна възраст да върнат здравето си и оптималното си тегло без лекарства и без лишения.

Сам по себе си стресът има защитна функция при човека, свързана с оцеляването. Ако нещо ни гони или ни напада, нашият първичен мозък – амигдалата, включва реакция на стрес – бий се или бягай. За кратко време всички мускули се мобилизират и спират всички храносмилателни и растежни процеси.

При хроничния стрес обаче ниски по сила дразнения се повтарят по няколко пъти през деня, и то всеки ден. Например задръстванията, в които попадаме на отиване и на връщане от работа, неприятните клиенти, колеги и шефове, скандалите с партньора вкъщи, неудовлетворението, когато се погледнем в огледалото, критичните мисли към себе си и тялото си, чувството на вина.

Храненето на крак, между другото, също е стрес за организма. При стрес се отделят хормоните кортизол и адреналин. Кортизолът повишава кръвната захар заради нуждата от енергия, при което се секретира инсулин. Високият инсулин обаче прави невъзможни процесите на разграждане на мазнините.

Така при хроничен стрес имаме постоянни завишени нива на инсулин в кръвта, което води до инсулинова резистентност – тоест дори да имаме инсулин, той не успява да отвори рецепторите за глюкоза в мускулите и в мозъка, тя си остава висока, отделя се още инсулин и се получава порочен кръг.

Вторият фактор е използването на храната като наркотик, за да заглушим негативните емоции от деня. Това е проява на емоционално хранене. Прибираме се вкъщи, отваряме хладилника, заравяме се вътре и ядем всичко, което е пред очите ни, дори боб от консерва. Използваме храната, за да се успокоим и да се почувстваме добре.

Когато заместваме с храна липсващите положителни емоции, се появява непреодолимото желание за конкретна храна (например шоколад или чипс).

„Храната може да ни дава усещане за пълноценност, стабилност и тежест, когато не се чувстваме сигурни в себе си. Може да служи и за награда. Аз лично се награждавах с любимата храна, когато свършех нещо добре”, признава д-р Димитрова.

Третият фактор, който блокира опитите ни да отслабнем, е вътрешната съпротива срещу спортуването и регулярното движение. Най-често вземаме решение на Нова година да започнем здравословен режим на хранене и да спортуваме редовно. Но след първата мускулна треска бързо се отказваме. Зад това стоят неприятни спомени от часовете по физическо, в които не сме покривали нормативите и може би сме били с наднормено тегло още като ученици, или други неприятни асоциации от миналото. Затова за нищо на света не свързваме спорта с нещо приятно.

„Тук говоря не само за тренировки, а за всякакво движение, защото телата ни са създадени, за да се движат, и това е здравословно за нас, независимо от колко калории ще изгорим. Липсата на движение създава здравословни проблеми. Но ако се движите или спортувате с неприятно усещане, се намирате в ситуация на стрес и вместо да получите добър ефект, вие си вредите. Ежедневното движение поне по половин час би свършило чудесна работа, ако е положително преживяване” – категорична е д-р Димитрова.

Болката зад свръхтеглото, какво се опитваме да скрием зад свръхтеглото е четвъртият блокиращ фактор. Теглото може да се явява доста удобен параван, зад който да скрием емоционалните травми, нанесени в детството. Тогава може и да не се е случило грандиозно травмиращо събитие. Достатъчно е малкото безпомощно дете да си е направило извод, че не е достатъчно добро, че не заслужава да бъде обичано, и е започнало да трупа килограми, за да се предпази от света около себе си.

Теглото също ни помага да скрием страха си от общуване и свързване с другите, страха от отхвърляне, самотата си, липсата на любов, това, че не се приемаме и не се обичаме. Всеки от нас може да има една или няколко от тези причини и подсъзнателно да не иска да отслабне.

Петият фактор е отказът от удоволствие и грижа за себе си

Понякога сами се ограничаваме и бягаме от удоволствието. По мое време не беше прието да се стремиш към собственото си удоволствие. Майките героини бяха на почит, а те се лишаваха доброволно от удоволствие, за да се жертват за благото на децата и на съпрузите си. Когато обаче се забавляваме и си доставяме удоволствие, предизвикваме отделянето на хормони и невротрансмитери в тялото, засилващи метаболизма и така съдействащи на отслабването.

Шестият фактор са блокиращите убеждения – историята, която разказваме на себе си, за да обясним защо все още сме с това тегло. На въпроса „защо съм дебела/дебел” отговаряме с някои от следните блокиращи убеждения: това е генетично; имам хормонален проблем; боли ме кръстът, гърбът, коляното и затова не мога да спортувам; след менопауза е много трудно да се отслабне.

Ако имате убеждението: „Ако отслабна, трябва да се лишавам, за да запазя теглото си”, може съзнателно да се стремите да отслабнете, но подсъзнателно да се връщате към наднорменото тегло, защото не е много приятно цял живот да се лишаваш.

Друго убеждение е: „Ако отслабна, другите жени ще ме критикуват и обсъждат”, особено ако общувате с кръг от пухкави приятелки и само вие отслабнете. Ето още няколко блокиращи убеждения:

„Ако отслабна, значи съм се поддала на натиска на обществото”, което е бунт срещу общественото мнение.

„Ако отслабна, ще стана обект на мъжко внимание, а това може да е опасно”. Това убеждение, свързано със сексуален тормоз, съществува почти у 80% от жените. Защото думи и действия, за които се водят дела за сексуален тормоз в Америка, у нас остават без законови последствия, но не и за психиката на жената.

„Ако отслабна, ще трябва да си купувам нови дрехи”, а това е свързано с финансови разходи.

Заради такива убеждения се получава несъответствие между това, което вярваме, че искаме, и това, което действително искаме на подсъзнателно ниво.

Седмият фактор, който ни блокира, са „вторичните ползи” от наднорменото тегло.

Например ползата да имаме голямо тежко тяло, за да носим товара от задължения, с който сме се нагърбили. Много от жените сме свикнали да поемаме отговорност и за родителите, и за съпруга, и за децата, и отделно да си вършим нашата работа. Понякога чисто физически трябва да сме стабилни, а едрото тяло създава усещане за стабилност.

Обемното тяло създава също физическа преграда между нас и другите хора. Освен това то е нашето оправдание защо не ни обичат или не ни харесват. Ако сме с нормално тегло, това би означавало, че нещо с нас като личности не е наред.

Тялото може да служи и като защита от обиди и агресивно поведение, и като контейнер на всички потиснати емоции.

Източникzdrave.to

Tagged