Така от началото на мандата си Радев бе подложен на непрекъснати атаки, граничещи с обиди и унижения. Първо се оказа, че той не е избран от народа, а от влиятелния и близък до Кремъл руски генерал Решетников. След това, подобно на разследването за евентуалната руска намеса в избора на Тръмп в САЩ, тук спретнаха цяла комисия, която да разследва лобирал ли е новоизбраният президент за шведските изтребители Грипен, за сметка на „правилния“ избор от САЩ.
Премиерът и партийният му строител Цветанов използваха всеки повод за да атакуват Радев по всички възможни линии. Борисов стигна до откровено слабоумния извод, че Радев не можел да поема отговорност, защото бил военен пилот и щял да катапултира при напечена ситуация. Виж, пилотите от гражданската авиация били друга бира. Нямало как да избягаш от падащ самолет със сто-двеста пътници на борда. Спасяваш го или гинеш заедно с тях.
За методично отхвърляните от парламента вето след вето не си струва да отваряме дума. С ръка на сърцето отбелязваме, че това си е право на законодателния орган, но в същото време ситуацията подчертава безнадеждно декоративната функция на българския президент, особено в настоящата разстановка в Народното събрание.
Полузабравеният предшественик на Радев също често се включваше /и продължава да го прави/ в атаките срещу президента, с което единствено ни напомня какъв пишман-ястреб отглеждахме пет години на адреса на президентството. Това за ястреба си е квалификация на Бойко, не търсете злобна преднамереност.
Стигаме до най-актуалните грехове на Радев. Негодникът от Дондуков 2 имаше наглостта и безсрамието да развали Новогодишния празник на трудещите се с апокалиптична реч в 12 без 10, вещаеща скорошната гибел на родината ни. Вместо да нарисува прекрасен сюжет с комбайни, валяци и асфалт, президентът ни поднесе критики и предупреждения.
След като съсипа празника ни, Радев имаше нахалството да обяви, че би подкрепил нов политически субект. Нищо, че за хипотетична партия на Радев се говори от близо две години.
Как да не му спретнеш един импийчмънт на такъв. Това и обмислят доброжелателите му.
Особено след последния му грях – въздържал се да вземе страна по политическата криза във Венецуела. Изложил ни пред света, който, видите ли, 24 часа и 7 дни в седмицата с тревога следи за позицията на българските управляващи по всеки един наболял въпрос.
И така – когато Радев заеме нечия страна е лош, но когато се въздържи е още по-лош. Няма угодия. Какво да прави? Да се скрие в мазето и да чака края на мандата, подобно на предшествениците си? Или да хвали изпълнителната власт в най-бедната държава в Европа с изчезващо население?
Тъжна картинка представлява един приземен въздушен ас, превърнат в административен фикус. Ако Радев е смятал, че може да промени нещо, ясно е, че шансът му е в другия проект. Има кой да го подкрепи…
Милен Ганев, Факти.бг
