„Паралелната държава” още не си е намерила майстора

Политика
„Ало, Банов съм” не докосва и повърхността на онзи „сговор между власт и пари, между леви и десни”, който БСП представя като същинския проблем на страната

Коментар на Людмил Илиев

Голямо напрежение беше. Толкова време БСП подгряваше медиите и публиката с обещания да разобличи корупция по върховете на властта. Говореше се за хванати в далавера министър и зам.-министър, правеха се дори намеци за разкрития около скъп имот в Барселона, който някои медии приписаха на премиера Бойко Борисов.

Въобще очаквахме някой от баш големците в държавата да изгори. А покрай корупционния скандал току-виж се срутила и цялата къщичка от карти, каквато реално представлява управлението на ГЕРБ и „Обединени патриоти”. Да, скандал се получи, спор няма. Културният министър Боил Банов ще бъде разследван и какъвто и да бъде крайният резултат кариерата му в политиката и държавното управление най-вероятно вече отива към своя край.

Отсега се вижда и бурята, която ще удари поне две големи ведомства – културното и образователното, заради „рекетьорската” група от високопоставени чиновници, описана от Банов, която е действала безнаказано в продължение на години, ако е вярно казаното от него. Прокуратурата ще използва случая, за да демонстрира, че работи за правосъдието, а не за силните на деня (както така често ни дава основания да подозираме). В политически план нещата са съвсем ясни –

БСП ще язди скандала до евроизборите, а управляващите ще гасят пожара, за да сведат до минимум щетите по имиджа си, които неизбежно ще понесат. Само дето аферата „Ало, Банов съм” остави усещането, че е уловен поредният шаран, докато акулите продължават да плуват необезпокоявани. Това съвсем ясно пролича в обществените реакции, след като депутатът от БСП Елена Йончева представи разследването си. „Стига бе, очаквахме, ако не Горанов, поне някой от силовите, енергийният или пътният, да е. Пък то културният, него кой го брои за фактор?”, разочаровано коментира читател на „Сега”.

„Пак билетче, пак с очакване Баце да падне и да вдигне много кръвното. Изтъркахте го и к’во – нищо. Сега следващото билетче ще чакате със същата надежда”, написа друг. А трети обобщи: „Банов, ти си дребна риба, колатерална жертва, чакаме сериозното тепърва”. Макар и непредставителни, подобни коментари показват нещо съвсем очевидно. Хората знаят, че наистина големите пари, а съответно и голямата корупция няма да бъдат открити точно в сферата на културата. Десетките и стотици милиони, милиардите левове се въртят в инфраструктура и земеделие, енергетика и сигурност, финанси и банково дело. Никой не казва, че 700-те хиляди, около които се фокусира „Ало, Банов съм”, са дребна сума. Но когато непрекъснато говориш, че

държавата е обект на колосален грабеж,

както правят социалистите, не може да очакваш публиката да се въодушеви от простия трик, с който някой министър може да отърве неизрядна фирма от глоба. Както написа читател на „Сега”: „Такива административни врътки се правят по десетки на ден”. А политическата кампания, с която соцлидерът Корнелия Нинова промотира партията си вече близо две години, върви под гръмкия лозунг за разграждане на „паралелната държава”.

„Вече 30 години живеем в преход, за който всички политически партии носим отговорност. В тези години икономически кръгове си купиха политици от всички цветове. Който и да е на власт, тази спойка от пари и власт продължава да управлява и да се възпроизвежда – тя е скритата паралелна държава, но тя дърпа конците на истинската”, описа Нинова наскоро образа на същинския враг. „Грабеж на национални богатства, сговор между власт и пари, между леви и десни” – така водачът на БСП представя истинската корупция в България.

Когато я слуша, човек неизбежно си представя сложна схема, в която са оплетени всякакви хора от върховете на държавата (включително и от соцпартията). И след толкова страшни думи изведнъж се оказа, че лицето на „паралелната държава” е министърът на културата. И това, след като стана ясно, че ГЕРБ е преяла с власт до такава степен, че

лично Бойко Борисов трябваше да заплаши публично съпартийците си

да пооправят компрометирания си имидж, иначе ще им светне „синята лампа”. И нещо друго – хората очакваха, че разкритията за корупция ще наранят сериозно Борисов и неговото правителство – дотолкова, че дори да предизвикат падането им от власт. Управляващите не изглеждат притеснени, дори минаха в контраатака. А самият Борисов изглежда твърдо решен да внуши на общественото мнение, че става въпрос за поредна клеветническа кампания от страна на неговите опоненти.

„Хората очакват всеки ден да им се дават нови и нови неща, които да ги ползват – училища, детски градини, инфраструктура, култура – всичко останало. Оставям на другите, който иска да се заяжда, да прави компромати, ние всички избори сме ги минали в такава ситуация”, заяви онзи ден премиерът. Те интригантстват, аз работя – така се опитва да представи Борисов ситуацията. И мнозина ще се хванат на уловката му, това е повече от сигурно. А за БСП всъщност няма и нужда да бъде доказано обвинението срещу Банов. След всичките общи приказки, които изговориха за корупцията в страната, социалистите

имаха нужда от нещо реално и солидно,

което да представят пред обществеността. „Ало, Банов съм” вероятно ще държи влага на управляващите до изборите, особено ако прокуратурата се захване сериозно да провери историята. Това може да се окаже полезно за БСП в краткосрочен политически план. Но не докосва и повърхността на онази скрита, гигантска и вездесъща система на държавна корупция, която Корнелия Нинова облече във фразата „паралелна държава”. Може би защото това е „сговор между десни и леви”, както самата тя каза? И едно разследване в големите корупционни схеми ще стигне в крайна сметка и до редиците на собствената ѝ партия?

Tagged