Здравната карта зачерква 2429 болнични легла

На доктор

Липсват 470 общопрактикуващи лекари, а 2429 болнични легла за активно лечение, предимно хирургични и терапевтични, са в повече. Това е заложено в приетата от правителството Национална здравна карта. Документът отчита недостиг на педиатрични легла, както и на легла за дългосрочни грижи, продължително лечение и палиативни грижи. На страната са необходими 4886 общопрактикуващи лекари, над 11 000 лекари в извънболничната медицинска помощ и 9119 лекари по дентална медицина.

Според картата леглата за активно лечение трябва да са 35 855, а в момента те са 38 284. Броят на леглата за дългосрочна грижа, физиотерапия и рехабилитация и на психиатрични легла, определен като потребност, е 16 802. За дългосрочни грижи, продължително лечение, палиативни грижи са планирани 6588 от тях, което надвишава значително наличните. „Целта е да се осигурят условия за развитие на тези дейности, включително и чрез преструктуриране на активни болнични легла“, отчитат от Министерския съвет.

Като елемент на картата е разработена схема на системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя и местоположението на структурите й. Тази система определя и потребност от създаването на 17 т.нар. изнесени екипи в районите със затруднен достъп на населението.

Националната здравна карта няма да бъде гласувана в Народното събрание и след като бъде публикувана в „Държавен вестник“, ще стане задължителна за здравната каса при сключването на договорите с болниците. Там, където има излишък от легла, касата ще избира кои болници да финансира. Предимство според нормативната база ще имат големите лечебници със спешен прием, поемащи тежките случаи. Методиката за изработване на документа обаче е обжалвана от съда от частните и общинските болници и евентуално негативно решение може да върне процеса в начален етап. От съсловната организация на медиците също не са съгласни с начина, по който бе направена картата.

„С така изработената Национална здравна карта не става ясно тези 28 областни здравни карти взети ли са предвид, или не? Според нас не са взети. Но това никъде не се казва – стъпено е на тези и тези областни карти. Освен това има негативно отношение към здравната карта, ние получихме възражения от всички населени места – не само от колегиите, а подкрепени с подписите на областни управители“, отбеляза заместник-председателят на БЛС д-р Галинка Павлова. Тя даде пример за допусната неточност, засягаща общопрактикуващите лекари в София. По думите й, в НЗОК е отчетено, че броят на работещи лекари е 1313, от които 1012 със специалност обща медицина. „Дават, че всъщност има недостиг минус 44 и лекарите, които работят, трябва да са 878. И тук възниква въпросът – как е изчислен този недостиг, когато работещите лекари са 1313, а те посочват, че трябва да са 878? Виждате една разлика, която не можем да си отговорим откъде идва“, обясни Павлова.

„Над 45 дни беше преговорният процес в работната група след резултатите от областните здравни карти в Министерството на здравеопазването. И накрая се получиха резултати, коренно различни от постигнатото споразумение“, добави председателят на съюза д-р Венцислав Грозев. Според него гласуването на картата в Националната комисия е било предопределено, защото „девет десети от нея са хора в пряка зависимост от държавата.“